Древна Гърция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
 
(Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители)
Ред 81:
Между Атина и Коринт възниква борба за надмощие в търговията, а между Атина и Спарта – за политическо надмощие. В 431 г. пр.н.е. започва [[Пелопонеската война]] – най-масовата война в историята на древна Гърция, която завършва с поражение на Атина, загуба на владения и привилегии, и Спарта установява своята хегемония.
 
В Пелопонеската война тиванците са твърди съюзници на Спарта, но през следващия век променят политиката си и дори подпомагат възстановяването на демокрацията в Атина. Тиванците се отличават с добра военна организация, която не след дълго ги превръща в доминираща сила в Гърция. През 378 – 362 г. пр.н.е. [[Тива (полис)|Тива]] води войни със Спарта, като в [[Коринтска война|Коринтската война]] има на своя страна Атина, Коринт, [[Аргос]] и дори [[Персийска империя|Персия]]. Краят на спартанската хегемония настъпва с военното поражение на Спарта в [[Битка при Левктра|битката при Левктра]] през 371 г. пр.н.е. Започва период на възход на Тива, но той е краткотраен – всички полиси са изтощени и нито една сила не притежава достатъчно мощ, за да се наложи над другите. В периода на слабост на полисите започва издигането на [[Древна Македония]]. Цар [[Филип II Македонски]] последователно завоюва [[Тесалия]], [[Фокида]], [[Халкида]] и [[Тракия]]. Анти-македонскатаАнтимакедонската коалиция от гръцки полиси претърпява съкрушително поражение в [[Битка при Херонея|битката при Херонея]] през 338 г. пр.н.е.
 
Класическият период е времето на най-голям разцвет на древногръцките общество и култура през V – IV век пр. Хр.
Ред 97:
 
[[Файл:Law Code Gortyn Louvre Ma703.jpg|мини|Закон за наследяване, част от [[Гортински закони|Гортинските закони]], [[Крит]], V в. пр.н.е.]]
Първоначално много гръцки полиси изглежда са малки царства, в които аристократът-градоначалник официално има и някои остатъчни церемониални функции на цар (''[[василевс]]''), например ''василевсът архонт'' в Древна Атина<ref>Holland T. Persian Fire, p.94 ISBN 978-0-349-11717-1</ref>. Въпреки това, вече през архаичния период полисите се превръщат в аристократични [[Олигархия|олигархии]], макар и да не е ясно как точно. Например в Атина приблизително към 1050 г. пр.н.е. царската власт се трансформира в наследствена пожизнена магистратура, осъществявана от ''[[архонт]]''; към 753 г. пр.н.е. постът вече е избираем и се заема за десет години, и накрая към 683 г. пр.н.е. изборите за архонт се провеждат ежегодно. Архонтите в Атина са девет на брой: (архонт епоним, според който била назовавана годината; базилевс, полемарх и шест тесмотети) и изпълняват задачите по правораздаването, поддържането на култа и т. н. Подпомага ги колегията на [[Стратег|стратезите]], натоварена предимно с военни задачи и с върховното командуване на атинската войска. Съществува и съдебна власт, пример за която е съдът на чирепите ([[остракизъм]]). С него на преден план излиза съществуващото латентно недоверие срещу твърде силната личност. Немалко атиняни, между които най-изтъкнатите и най-способните, стават жертва на такава процедура, основана на недоверието и страха.
 
Тъй като при всяка от трансформациите все повече власт преминава към аристокрацията като група, тази доминация на отделни семейства в политиката и съпътстващото я натрупване на богатства предизвиква недоволство и социално напрежение. В резултат се отваря възможност амбициозни личности извън кръга на правоимащите да завземат властта с [[преврат]], обикновено след като си осигурят обществена подкрепа. Тези [[тиран]]и не са репресивни диктатори в съвременния смисъл на думата, но управляват еднолично, като често имат популистка програма и това им помага да се задържат на власт. Атина попада под властта на тирания през втората половина на VI век пр.н.е. 
Ред 120:
 
Когато робите са обща собственост на полиса, те имат значително по-голяма степен на независимост и могат да живеят отделно. В Атина обществените роби изпълняват специфични задачи, някои от тях са специално обучавани да разпознават фалшивите монети, а други изпълняват полицейски функции. Робите при светилищата и храмовете също са с по-голяма независимост и имат имена.
 
; Облекло
Мъжете и жените в Древна Елада са се обличали със сходни дрехи. Начините, по които са носени частите на това облекло, са се различавали според пола, възрастта и според времето. Жените носят права дълга риза – [[хитон]], която в архаическата епоха стига до земята. Връхната женска дреха се нарича [[пеплос]] и има дълга част, висяща на гърба, която може да се замята на главата като качулка. Мъжкият хитон е значително по-къс от женския. [[Химатион]]ът е горна дреха както за мъже, така и за жени. Представлява парче плат, което се увива около тялото. Мъжете го носят и на голо, а жените – винаги върху хитона. Мъжете употребяват късо наметало – [[Хламида (дреха)|хламида]]. Неизменен атрибут към облеклото са разнообразните накити, особено за жените.
 
=== Стопанство ===
Ред 142 ⟶ 145:
=== Образование ===
{{основна|Образование в Древна Гърция}}
В повечето гръцки полиси образованието е индивидуално, освен в Спарта. През [[Елинистическа епоха|елинистическата епоха]] някои полиси създават държавни училища. Само заможните семейства могат да си позволят частен учител. Момчетата се учат да четат, пишат и цитират. Те също се научават да пеят и свирят на един музикален инструмент. Обучението приключва на 18 -годишна възраст, след което момчетата се обучават за военна служба. Процесът на обучение на идеални граждани се нарича [[пайдея]] и включва моделирането и възпитанието на учениците така, че да станат ефективни граждани на полиса. Момичетата също се учат да четат, пишат и малко да смятат, така че да домакинстват. Те почти никога не получават образование след детството.
 
Спортните занимания заемат специално място в обучението и се провеждат в специални сгради – [[гимназион]]и. В Атина някои младежи посещават академия, където изучават култура, науки, музика и изкуства. Известни учебни заведения, от които са произлезли много от философите, са [[Перипатетици|Ликейската школа]] и [[Платонова академия|Платоновата академия]].
Ред 185 ⟶ 188:
Малко са запазените живописни произведения, но има образци като частично запазени фрески или устни описания като на изображенията на [[Стоа Пойкиле]] от [[Павзаний]]. За нивото на живописта може да се съди основно по вазовата живопис в [[Древногръцко грънчарство|древногръцките керамични изделия]]. С усъвършенстването на технологията на грънчарството расте изкуството на украса: от чернофигурален стил в архаичния период (тъмни фигури на светъл фон) към червенофигурален през класическия период, при който изображенията стават по-реалистични.
[[Файл:Cnidus Aphrodite Altemps Inv8619.jpg|мини|150п|[[Афродита Книдска]] от [[Праксител]], римско копие – възстановка]]
Много повече образци са запазени от [[Древногръцка скулптура|древногръцката скулптура]], било като оригинали, било като по-късни реплики. Те са известни със своя реализъм, естетика и перфектни пропорции. В Древна Гърция скулптурата е популярно изкуство: статуи се поставят в храмовете, на градските площади, извън населените места в светилищата, където скулптурите на божества като Церера са почитани от земеделците, за да осигурят добра реколта. Най-големите скулптури са в храмове: хризелефантинните статуи на [[Зевс]] в [[Олимпия (град)|Олимпия]] и на [[Атина (митология)|Атина]] в [[Партенон]]а. Многобройните произведения имат една и съща главна цел – прослава на боговете, на героите, на заслужилите граждани. Издигат се статуи на победителите в Олимпийските игри и на известни драматурзи. Археолозите са открили десетки подобни едни на други анонимни статуи на младежи, занимаващи се със спорт ([[курос]]) и девойки (кора), датиращихарактерни отза архаичния период. Още тогава са създадени забележителни статуи и ансамбли, но разцветът на скулптурата настъпва в късния класически период, когато работят няколко известни имена със свой индивидуален почерк. Това са:
* [[Мирон]] (средата на V в. пр.н.е.) Негови най-известни творби са бегачът Ладас, който пада мъртъв в момента на победата, статуя на крава и „[[Дискохвъргачът]]“;
* [[Фидий]] (V в. пр.н.е.) Негови са внушителните скулптури на Атина в Партенона и на [[Статуя на Зевс Олимпийски|Зевс в Олимпия]], достигали 13 метра и покрити със слонова кост и злато (не са достигнали до нас).