Древна Гърция: Разлика между версии

В Пелопонеската война тиванците са твърди съюзници на Спарта, но през следващия век променят политиката си и дори подпомагат възстановяването на демокрацията в Атина. Тиванците се отличават с добра военна организация, която не след дълго ги превръща в доминираща сила в Гърция. През 378 – 362 г. пр.н.е. [[Тива (полис)|Тива]] води войни със Спарта, като в [[Коринтска война|Коринтската война]] има на своя страна Атина, Коринт, [[Аргос]] и дори [[Персийска империя|Персия]]. Краят на спартанската хегемония настъпва с военното поражение на Спарта в [[Битка при Левктра|битката при Левктра]] през 371 г. пр.н.е. Започва период на възход на Тива, но той е краткотраен – всички полиси са изтощени и нито една сила не притежава достатъчно мощ, за да се наложи над другите. В периода на слабост на полисите започва издигането на [[Древна Македония]]. Цар [[Филип II Македонски]] последователно завоюва [[Тесалия]], [[Фокида]], [[Халкида]] и [[Тракия]]. Анти-македонскатаАнтимакедонската коалиция от гръцки полиси претърпява съкрушително поражение в [[Битка при Херонея|битката при Херонея]] през 338 г. пр.н.е.

Първоначално много гръцки полиси изглежда са малки царства, в които аристократът-градоначалник официално има и някои остатъчни церемониални функции на цар (''[[василевс]]''), например ''василевсът архонт'' в Древна Атина<ref>Holland T. Persian Fire, p.94 ISBN 978-0-349-11717-1</ref>. Въпреки това, вече през архаичния период полисите се превръщат в аристократични [[Олигархия|олигархии]], макар и да не е ясно как точно. Например в Атина приблизително към 1050 г. пр.н.е. царската власт се трансформира в наследствена пожизнена магистратура, осъществявана от ''[[архонт]]''; към 753 г. пр.н.е. постът вече е избираем и се заема за десет години, и накрая към 683 г. пр.н.е. изборите за архонт се провеждат ежегодно. Архонтите в Атина са девет на брой: (архонт епоним, според който била назовавана годината; базилевс, полемарх и шест тесмотети) и изпълняват задачите по правораздаването, поддържането на култа и т. н. Подпомага ги колегията на [[Стратег|стратезите]], натоварена предимно с военни задачи и с върховното командуване на атинската войска. Съществува и съдебна власт, пример за която е съдът на чирепите ([[остракизъм]]). С него на преден план излиза съществуващото латентно недоверие срещу твърде силната личност. Немалко атиняни, между които най-изтъкнатите и най-способните, стават жертва на такава процедура, основана на недоверието и страха.

В повечето гръцки полиси образованието е индивидуално, освен в Спарта. През [[Елинистическа епоха|елинистическата епоха]] някои полиси създават държавни училища. Само заможните семейства могат да си позволят частен учител. Момчетата се учат да четат, пишат и цитират. Те също се научават да пеят и свирят на един музикален инструмент. Обучението приключва на 18 -годишна възраст, след което момчетата се обучават за военна служба. Процесът на обучение на идеални граждани се нарича [[пайдея]] и включва моделирането и възпитанието на учениците така, че да станат ефективни граждани на полиса. Момичетата също се учат да четат, пишат и малко да смятат, така че да домакинстват. Те почти никога не получават образование след детството.

Много повече образци са запазени от [[Древногръцка скулптура|древногръцката скулптура]], било като оригинали, било като по-късни реплики. Те са известни със своя реализъм, естетика и перфектни пропорции. В Древна Гърция скулптурата е популярно изкуство: статуи се поставят в храмовете, на градските площади, извън населените места в светилищата, където скулптурите на божества като Церера са почитани от земеделците, за да осигурят добра реколта. Най-големите скулптури са в храмове: хризелефантинните статуи на [[Зевс]] в [[Олимпия (град)|Олимпия]] и на [[Атина (митология)|Атина]] в [[Партенон]]а. Многобройните произведения имат една и съща главна цел – прослава на боговете, на героите, на заслужилите граждани. Издигат се статуи на победителите в Олимпийските игри и на известни драматурзи. Археолозите са открили десетки подобни едни на други анонимни статуи на младежи, занимаващи се със спорт ([[курос]]) и девойки (кора), датиращихарактерни отза архаичния период. Още тогава са създадени забележителни статуи и ансамбли, но разцветът на скулптурата настъпва в късния класически период, когато работят няколко известни имена със свой индивидуален почерк. Това са: