Древна Гърция: Разлика между версии

{{История на педалияГърция}}

'''Древна ПедалияГърция''' или '''железарската и тарикатскатадревногръцка цивилизация''' е период в [[история на Гърция|историята на ПедалияГърция]], но и на източното [[ЧетноСредиземно море|Черно море мн е добреСредиземноморие]], който започва след края на Левски-Цска[[Микенска цивилизация|бронзовата епоха]] и преминава в [[елинистическа епоха]] след смъртта на [[Александър Слави Цолов 24 ЦоловIII Македонски]] (323 г. пр. Хр.). Политическите, философските и научните постижения на древните гърци са в основата на развитието на [[Западен свят|западната цивилизация]]<ref name="EB">{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.britannica.com/place/ancient-Greece| заглавие= Ancient Greek civilization|достъп_дата = 3 януари 2018|фамилно_име= Hornblower |първо_име= Simon|дата=19 май 2017 |труд= [[Енциклопедия Британика]]|издател= |цитат= |език= en}}</ref>, на съвременната [[демокрация]]<ref>[http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/Pravo/Leist/_03.php Лейст О. История политических и правовых учений. Гл. 13.]</ref> и на [[Олимпийските игри]]. Историците разглеждат наследството на Древна Гърция като основополагащо на съвременната [[култура]]<ref>Richard Tarnas, ''[http://books.google.com/books?id=0n2C299jeOMC&lpg=PA25&pg=PP1#v=onepage&f=false The Passion of the Western Mind]'' (New York: Ballantine Books, 1991).</ref><ref>Colin Hynson, ''[http://books.google.com/books?id=hmweq2TyxvsC&lpg=PT5&pg=PT5#v=onepage&f=false Ancient Greece]'' (Milwaukee: World Almanac Library, 2006), 4.</ref><ref>Carol G. Thomas, ''[http://books.google.com/books?id=NAwVAAAAIAAJ&lpg=PA1&pg=PA1#v=onepage&f=false Paths from Ancient Greece]'' (Leiden, Netherlands: E. J. Brill, 1988).</ref> (на западната [[философия]],<ref>[http://www.gumer.info/bogoslov_Buks/Philos/Reale_ZapFil/Antica/_01.php Реале Дж., Антисери Д. Западная философия от истоков до наших дней.]</ref> основните принципи на [[архитектура]]та, [[скулптура]]та, [[математика]]та, [[поезия]]та<ref>[http://dsc.discovery.com/news/2007/02/16/greektheater_arc.html Ancient Greek Theater Discovered – Discovery Channel]</ref>).

Термините „Гърция“ и „гърци“ се появяват сравнително късно и имат [[латински]] произход. У [[Омир]], чиито епоси [[Илиада]] и [[Одисея]] са най-ранните писмени извори за региона след Бронзовата епоха, местните жители наричат сами себе си [[ахейци]] и [[данайци]]. По-късно, но не по-рано от 8VIII – 7VII в. пр.н.е. те започват да наричат себе си [[елини]], а страната си Елада, но в Древна Гърция има [[Племена в Древна Гърция|множество племена]].

Етногенезисът на гърците е предмет на спорове, в който има основно две хипотези: автохтонна (местно население) и миграционна, според която ''елините'' се появяват към 4-то хилядолетие пр.н.е. и бавно и постепенно надделяват над останалите племена, като всички започват да се наричат елини{{hrf|Попов|2009|73}}. <ref group ="notes">Затова Древна Гърция и Древна Елада са синоними</ref>. Според [[Якоб Буркхард]] сплотяването на нацията става едва около 8VIII век пр.н.е. {{hrf|Burckhardt|1999|loc=p. 168: „The establishment of these Panhellenic sites, which yet remained exclusively Hellenic, was a very important element in the growth and self-consciousness of Hellenic nationalism; it was uniquely decisive in breaking down enmity between tribes, and remained the most powerful obstacle to fragmentation into mutually hostile ''poleis''.“}}. Според някои учени основното събитие, допринесло за това, са [[Олимпийските игри]] от 776 г. пр.н.е., когато елинизмът е критерий за участие.{{hrf|Roberts|2007|pp=171 – 172, 222}} [[Омир]] и [[Хезиод]] творят по това време и творбите им стават основа за национална религия, история и митология.

„Древна Гърция“ обикновено описва първото хилядолетие пр. Хр., като обособен период в историята на земите около [[Бяло море|Егейско море]], включващи съвременна Гърция и западна Турция. Този отрязък от време обхваща периода от края на Бронзовата епоха (12XII в. пр. Хр.) до смъртта на [[Александър III Македонски]] през 323 пр. Хр., която е формалното начало на [[Елинизъм|Елинистическия период]], или до установяването на [[Древен Рим|Римска]] власт през 146 пр. Хр. През [[Елинизъм|Елинистическия период]], гръцката култура се е разпространява към Близкия и Средния Изток и обхваща много по-голям регион.

* Архаичната епоха започва около 8VIII в. пр.н.е. и по това време са основани първите древногръцки [[полис]]и, които се разрастват и укрепват към средата на века. Започва развитието на политически и икономически отношения, военното дело и културата. Начало на [[Велика гръцка колонизация|колонизацията]]. Създадена е [[Гръцка азбука|гръцката азбука]], съчинени са първите [[епос]]и, развиват се строителството и архитектурата.

* Класическата епоха в Гърция е време на разцвет, което обхваща 5V и 4IV в. пр.н.е., от края на [[гръко-персийските войни]] до смъртта на [[Александър III Македонски]]. За периода са характерни големи постижения във всяка една област на човешкия живот – строителство, архитектура, търговия, занаяти, бит и култура<ref>{{cite book|last=Osborne|first=Robin|title=Greece in the Making: 1200 – 479 C|publisher= Routledge|location= London|year= 2009|page=xvii}}</ref> В политическо отношение първоначално доминират [[Древна Атина]] и [[Делоски морски съюз|Делоският морски съюз]] през 5V в. пр.н.е., следва хегемония на [[Древна Спарта]] в началото на 4IV в. пр.н.е. След това надмощието се измества към [[Беотийски съюз|Беотийския съюз]] начело с [[Тива (полис)|Тива]], но не след дълго [[Присъединяване на Тесалия към Древна Македония|засилването на македоните]] обуславя надмощие на [[Коринтски съюз|Коринтския съюз]] и покоряване на гърците от [[Древна Македония]].

* 11XI – 9IX век пр.н.е. – Омирова Гърция (дополисен период)

* 8 VIII – 6VI век пр.н.е. – архаична Гърция (колонизационен период или полисна Гърция)

* 5V – 4IV век пр.н.е. – класически период

* втората половина на 4IV век пр.н.е. до средата на 1I век пр.н.е. – елинистичен период

Най-известен от древногръцките историци е [[Херодот]], наричан „баща на историята“: неговият труд ''[[История (Херодот)|История]]'' дава наименованието на науката. Написана между 450 и 420 г. пр.н.е., тя разкрива събития, станали около век преди това, и дава сведения за исторически фигури от 6VI в. пр.н.е. като [[Дарий I]], [[Камбис II]] и [[Псамтик III]], както и за някои от 8VIII в. пр.н.е. като [[Кандавъл]]. Според Марков Херодот е незаменим от фактологическа гледна точка, но често допуска тенденциозност, неточности и изкривяване на истината<ref name="GM">{{cite book |title= Гръко-персийските войни |last=Марков |first=Георги |authorlink=Георги Марков (историк) |coauthors= |year=2015 |publisher=Millenium |location= |isbn=978-954-515-298-6 |pages=172 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>{{rp|13}}.

По-късни (вторични) източници на сведения са [[Диодор Сицилийски]] и [[Плутарх]], но те живеят няколко века по-късно и се осланят на разказите на историците, живели преди тях<ref name="GM"/>. Основен извор за историята на културата и митологията на Древна Гърция е и пътеписът на [[Павзаний]] от 2II век ''Описание на Елада'' ({{lang|grc|Ελλάδος Περιήγησις}}, накратко ''Периегезис'')<ref>{{Павзаний}}</ref>.

[[Файл:Location greek ancient.svg|мини|ляво|Древна Гърция в 6VI век пр.н.е]]

Формата на управление през 10X и 9IX век пр.н.е. обикновено е [[монархия]]. По-късно управлението поема родовата аристокрация, но до към 7VII век пр.н.е., когато възниква нова форма на управление – [[тиран]]ия. Тази форма на управление е в разцвета си през 7VII – 6VI век пр.н.е., но само в някои от полисите. В същото време управлението в древна Спарта е [[олигархия]], а в Атина се слага началото на [[Демокрация|демократичното]] управление и се провеждат реформи, предложени от [[Солон]] и реализирани от [[Клистен]]. В края на Архаичния период [[робство]]то се разпространява широко, независимо от формата на политическа организация.

Споровете за надмощие водят и до конфликти между племената и полисите. Известни на историците са [[Месенски войни|Месенските войни]], които започват през втората половина на 8VIII в. пр. Хр., но не са документирани. Най-ранната документирана война е [[Лелантинска война|Лелантинската]] (ок. 710 – 650 г. пр.н.е.) между [[полис]]ите [[Халкида]] и [[Еретрия]], които си оспорват плодородната Лелантска равнина на остров [[Евбея]]. Макар че Халкида излиза победител, след войната и двата полиса западат. На Пелопонес се създава [[Пелопонески съюз]] начело със [[Спарта]], която в края на 6VI век пр.н.е. става водеща сила. Много от реформите на [[Ликург (Спарта)|Ликург]] в Спарта датират именно от този период.

Около 7VII век пр.н.е. основно се променя моделът на водене на [[война]], като на мястото на единоборствата идват сблъсъците между колективни военни формации, съставляващи въоръжените сили на полисите. Появяват се [[хоплит]]ите и [[Фаланга (формация)|фалангата]].

Растящото население и ограничената обработваема земя създават необходимост от завладяването на още нови територии и към 8VIII – 7VII в. пр.н.е. много гърци напускат родните си места, за да основат колонии по далечни брегове. Така към 6VI в. пр.н.е. гръцкото културно и лингвистично влияние обхваща бреговете на Мала Азия, Егейско и Черно море и Южна Италия. Гръцките колонии са свързани с полисите-майки с религиозни и търговски традиции, но са политически самостоятелни. Търговията и пазарните отношения се развиват; започва сеченето на [[Монета|монети]] (втората половина на 7VII в. пр.н.е.).<ref name="Žižek2011">{{cite book|author=Slavoj Žižek|title=Living in the End Times|url=https://books.google.com/books?id=MIz6BPT23Q4C&pg=PA218|accessdate=12 юни 2011|date=18 април 2011|publisher=Verso|isbn=978-1-84467-702-3|page=218}}</ref>

През Архаичния период се развива и културата. Макар след залеза на микенската цивилизация писмеността да е забравена в продължение на няколко столетия, гърците постепенно възприемат [[Финикийска азбука|финикийската азбука]], която модифицират и създават [[Гръцка азбука|гръцката]]. Най-ранният образец на гръцко писмо е под формата на [[графити]] върху [[Древногръцка керамика|керамика]] от средата на 8VIII в. пр.н.е.<ref>{{cite book|last=Osborne|first= Robin|title=Greece in the Making: 1200 – 479 BC|url=https://archive.org/details/electronicexperi00libg|year=2009|page=[https://archive.org/details/electronicexperi00libg/page/n119 101]|edition=2|publisher= Routledge|location=London}}</ref> Най-ранните [[Епос|митологични епоси]] се разпространявт в устна форма<ref group="notes">първообразите на този епос са изчезнали и за тях се съди по следите, оставени в по-късния класически епос.</ref> и стават основа за обща национална религия, история и митология. [[Омир]] и [[Хезиод]] творят по това време и това са най-древните гръцки литературни творби, достигнали до нас. Първите опити за създаване на [[барелеф]] и наченки на скулптура датират от 7VII в. пр.н.е.<ref>[[Плиний Стари]]. ''Естествена история'', XXXV, 12.</ref>

Започва период на възход на Атина, известен като „[[Пентеконтетия|петдесетилетието]]“. Максималното си могъщество и културно развитие Атинаполисът достига, когато начело застава видният политик, военен лидер, поддръжник на демокрацията [[Перикъл]], който е избиран 15 пъти за стратег. Този период е известен на историците като „Златният век на Перикъл“.

В Пелопонеската война тиванците са твърди съюзници на Спарта, но през следващия век променят политиката си и дори подпомагат възстановяването на демокрацията в Атина. Тиванците се отличават с добра военна организация, която не след дълго ги превръща в доминираща сила в Гърция. През 378 – 362 г. пр.н.е. [[Тива (полис)|Тива]] води войни със Спарта, като в [[Коринтска война|Коринтската война]] има на своя страна Атина, Коринт, [[Аргос]] и дори [[Персийска империя|Персия]]. Краят на спартанската хегемония настъпва с военното поражение на Спарта в [[Битка при Левктра|битката при Левктра]] през 371 г. пр.н.е. Започва период на възход на Тива, но той е краткотраен – всички полиси са изтощени и нито една сила не притежава достатъчно мощ, за да се наложи над другите. В периода на слабост на полисите започва издигането на [[Древна Македония]]. Цар [[Филип II Македонски]] последователно завоюва [[Тесалия]], [[Фокида]], [[Халкида]] и [[Тракия]]. Анти-македонскатаАнтимакедонската коалиция от гръцки полиси претърпява съкрушително поражение в [[Битка при Херонея|битката при Херонея]] през 338 г. пр.н.е.

Класическият период е времето на най-голям разцвет на древногръцките общество и култура през 5V – 4IV век пр. Хр.

[[Файл:Law Code Gortyn Louvre Ma703.jpg|мини|Закон за наследяване, част от [[Гортински закони|Гортинските закони]], [[Крит]], 5V в. пр.н.е.]]

Първоначално много гръцки полиси изглежда са малки царства, в които аристократът-градоначалник официално има и някои остатъчни церемониални функции на цар (''[[василевс]]''), например ''василевсът архонт'' в Древна Атина<ref>Holland T. Persian Fire, p.94 ISBN 978-0-349-11717-1</ref>. Въпреки това, вече през архаичния период полисите се превръщат в аристократични [[Олигархия|олигархии]], макар и да не е ясно как точно. Например в Атина приблизително към 1050 г. пр.н.е. царската власт се трансформира в наследствена пожизнена магистратура, осъществявана от ''[[архонт]]''; към 753 г. пр.н.е. постът вече е избираем и се заема за десет години, и накрая към 683 г. пр.н.е. изборите за архонт се провеждат ежегодно. Архонтите в Атина са девет на брой: (архонт епоним, според който била назовавана годината; базилевс, полемарх и шест тесмотети) и изпълняват задачите по правораздаването, поддържането на култа и т. н. Подпомага ги колегията на [[Стратег|стратезите]], натоварена предимно с военни задачи и с върховното командуване на атинската войска. Съществува и съдебна власт, пример за която е съдът на чирепите ([[остракизъм]]). С него на преден план излиза съществуващото латентно недоверие срещу твърде силната личност. Немалко атиняни, между които най-изтъкнатите и най-способните, стават жертва на такава процедура, основана на недоверието и страха.

[[Файл:Femmes peucètes dansant, fresque.jpg|мини|300px|Фреска на танцуващи жени от племето [[певкети]] в Южна Италия, 4IV – 5V век пр.н.е.]]

Тежката работа се върши от роби и наемници. Робството датира още от [[Микенска цивилизация|микенския период]] и в някои полиси към 5V век пр.н.е. робите са една трета от населението. В Древна Атина робите са многократно повече от мъжкото население, което през 431 г. пр.н.е. е 42 000 души<ref name="EB"/>. Според друг източник през 5V век пр.н.е. гражданите в Атина са около 7% от общо 400 000 души население (останалите са роби и чужденци)<ref name="Rothbard">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.mises.org/story/2054 | заглавие= It all began, as usual, with the Greeks|достъп_дата = 27 март 2018|фамилно_име= Rothbard |първо_име= Murray|дата=2006 |труд= |издател=Mises Institute |цитат= |език= en}}</ref>

[[Файл:Greek-Persian duel.jpg|мини|Двубой на гръцки [[хоплит]] и персийски воин, рисунка върху [[киликс]] от 5V век пр.н.е.]]

В повечето гръцки полиси образованието е индивидуално, освен в Спарта. През [[Елинистическа епоха|елинистическата епоха]] някои полиси създават държавни училища. Само заможните семейства могат да си позволят частен учител. Момчетата се учат да четат, пишат и цитират. Те също се научават да пеят и свирят на един музикален инструмент. Обучението приключва на 18 -годишна възраст, след което момчетата се обучават за военна служба. Процесът на обучение на идеални граждани се нарича [[пайдея]] и включва моделирането и възпитанието на учениците така, че да станат ефективни граждани на полиса. Момичетата също се учат да четат, пишат и малко да смятат, така че да домакинстват. Те почти никога не получават образование след детството.

В началото на 6VI в. пр.н.е. в Йония се появяват първите мислители в областите, която днес наричаме наука и философия. С имената на [[Талес]] от Милет и [[Питагор]] от Самос – живели съответно в началото и втората половина на века – са свързани първите теоретични размисли в областта на математиката и астрономията. Други милетчани, като [[Анаксимандър]] и [[Анаксимен]] също размишляват върху природата и нейната същност. В края на века [[Ксенофан]] от Колофон развива в стихове теория за единния безличен бог, като критикува политеизма и придаването на човешки образ на боговете. Прочутите философски средища [[Елея]] и [[Абдерска школа|Абдера]] са основани след нахлуването на персите в Йония през 546 пр.н.е. Тези мислители, наречени по-късно [[досократици]], размишляват по най-разнообразни теми, които днес са отделни науки: физика, етика, психология, математика, астрономия, метеорология, медицина. Скорошни открития (като [[Дервентски папирус|Дервентският папирус]]) доказват, че знанията за ранните философи не са ограничени до тесен кръг от учени, а касаят общочовешки въпроси и се предават на широк кръг от хора, През 5V век се развиват школите на последователите на [[Парменид]] от Елея – [[елеати]] и [[Демокрит]] от Абдера – [[Атомизъм|атомисти]], които спорят за същността на битието. Сред тях са [[Зенон от Елея]] и [[Емпедокъл]] от Агригент, които също употребяват поетична форма за да изложат схващанията си. Техният съвременник [[Хераклит]] от Ефес провъзгласява, че всичко е непрекъсната борба, движение и развитие<ref>{{Шаму|280 – 81}}</ref>.

Историците [[Херодот]] и [[Тукидид]], живели през 5V в. пр.н.е., описват исторически събития, които са преживели или са се случили малко преди това. В същото време философските учения са важен етап от развитието на древногръцката мисъл. Философът [[Платон]] пише своите „Диалози“ и разсъждава върху философски въпроси, докато ученикът му [[Аристотел]] е автор на много трактати с общочовешко значение, които по-късно стават много влиятелни. От по-късните писатели по-важни са [[Аполоний Родоски]], който пише ''[[Аргонавтика]]'' за пътешествието на аргонавтите, [[Архимед]], създал основополагащи математически трудове, и [[Плутарх]], писал основно биографии на исторически личности и есета.

Много повече образци са запазени от [[Древногръцка скулптура|древногръцката скулптура]], било като оригинали, било като по-късни реплики. Те са известни със своя реализъм, естетика и перфектни пропорции. В Древна Гърция скулптурата е популярно изкуство: статуи се поставят в храмовете, на градските площади, извън населените места в светилищата, където скулптурите на божества като Церера са почитани от земеделците, за да осигурят добра реколта. Най-големите скулптури са в храмове: хризелефантинните статуи на [[Зевс]] в [[Олимпия (град)|Олимпия]] и на [[Атина (митология)|Атина]] в [[Партенон]]а. Многобройните произведения имат една и съща главна цел – прослава на боговете, на героите, на заслужилите граждани. Издигат се статуи на победителите в Олимпийските игри и на известни драматурзи. Археолозите са открили десетки подобни едни на други анонимни статуи на младежи, занимаващи се със спорт ([[курос]]) и девойки (кора), датиращихарактерни отза архаичния период. Още тогава са създадени забележителни статуи и ансамбли, но разцветът на скулптурата настъпва в късния класически период, когато работят няколко известни имена със свой индивидуален почерк. Това са:

Древните гърци превръщат театъра в [[изкуство]], като създават стандарти за трагедия, комедия и сатира. Най-ранният [[драма]]тичен вид възниква като част от народните празненства в чест на бог [[Дионис]] през пролетта и изпълняваните на тях [[дитирамб]]и – възторжени песни на хорове от [[сатир]]и, спътници на бога. Обособяват се три театрални жанра: [[Старогръцка трагедия|трагедия]] (края на 5V век пр.н.е.), [[Старогръцка комедия|комедия]] (490 г. пр.н.е.) и [[сатирна драма]]. Допълвайки литературната традиция, през [[Класическа Гърция|класическия период]] театърът еволюира от религиозни, народни представления по време на [[Дионисии]]те и [[Леная|Ленеите]] в отделно изкуство. Театралните представления стават неотменима част от общите празници и за тях започват да се строят грандиозни каменни театри, побиращи хиляди зрители. Много от тях са запазени, като сред най-известните са театърът на Дионис и театърът в [[Епидавър]]. Провеждат се ежегодни състезания между драматурзите (подобно на спортистите), в които се взима предвид и мнението на публиката.

Актьорите в древногръцкия театър са само мъже, които трябва да имат добра дикция, да са пластични и да умеят да танцуват. Те носят маски, ярки и пищни дрехи и високи дървени обувки. Водеща роля в началото има хорът, в чиито партии се разкрива основния смисъл на пиесата. При Есхил актьорите са само двама, третият актьор е въведен от Софокъл, а хорът поема ролята на коментатор<ref name="Brit">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://global.britannica.com/art/chorus-theatre | заглавие= Chorus|достъп_дата = 2 април 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата= 20 юли 1998|труд= [[Енциклопедия Британика]]|издател= |цитат= |език= en|archive-url = http://web.archive.org/web/20210602212354/https://global.britannica.com/art/chorus-theatre |archive-date = 2021-06-02}}</ref>.